|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
За сродните души...
С теб не можем да сме чужди
да бъдем скрити не умеем,
един на друг сме били нужни
с емоциите да оцелеем,
за да запазим същността си,
потъпкана и неразбрана,
за да докажем в смелостта си,
че врати и бариери нямa,
че все пак може да намерим
душа кристално-огледална
и с нея нежно да се слеем
в една мелодия безкрайна -
извън реалност, извън време,
да полетим отново в небесата,
болката си да отнемем,
да се обвием в топлината..
И с огъня си да горим,
без един на друг да пречим,
като припламнали искри,
докосващи се отдалече...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Какво ме вдъхнови?!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Не вярвах в сродните души....докато не срещнах моята...посветено е на него...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: bluedesi
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 11.05.2008 г.
прочитания: 21
точки: 6 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7078
Автори: 1859
Произведения: 39565
Съобщения: 209567
Лексикони: 1735
Коментари: 54533
SMS-и: 754
Снимки: 4129
online: 51
|
|
|
|
|
|
|
|
|
