По човешки...
Посветено на една изстрадала
и изоставена от децата си жена
Много ви обичам! Нали сте ми деца.
Не може да е друго и различно.
Дали си струваше да водя таз борба?
Това е толкоз лично и безлично.
Баща ви беше... доста лош човек.
Затуй побързах. И се разделихме.
Изпиваше по кръчми всеки грош.
Бях много млада и... изневерих му.
.......... Когато ви заченах... о, помня този миг!
Цялата любов на вас оттдадох.
И въпреки обидите към мен,
успях да ви запазя и отгледам. Пораснахте. Обичахте баща си.
Така ви възпитавах. Във обичане.
Не мислех, че след време ще съм тази,
която да ви моли. Коленичила. Обичайте го. Но не се сърдете,
затуй че ви отгледах и изучих.
В Живота се повтарят всички грешки,
които ,,някой'' си не е научил. Поплаквах доста. Не, не ви виня.
Пред вас с усмивка винаги заставах.
Попивах ваш'те болки до една.
Много ви обичам. Нали сте ми деца!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: aneta_kz
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 11.05.2008 г.
прочитания: 51
точки: 23 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )
|
