Пианото рисува утро в темпо… по Сати

Акорд и раз, и после пауза…

като посегнала да тръгне крачка,

като запитване

дали я искаш тази мисъл,

това движение, 

между две пролазвания

на докосване.

И стаята е валс,

и те завърта валс,

и утрото в ръката ти,

отворило капачето на чайника,

приготвя чай във валс 

и заедно с лъжичката 

почукват валсово

широките клавиши

от струйките вода за валс.

Танцуват дрехите от закачалката,

преплита си ръкавите 

събуждането им,

от бързането

да се облече по мен

и да не бърка такта 

повече от утрото.

И въздухът танцува валс.

Редуват вдишване, издишване

на абажура стъпките,

полюшват с изтънелите крачка

навързаните раковини, 

измислили шума.

От тях се плисва

синкава омая 

от свежестта на морски дъх, 

изгрял от настроение,

изписано в лъчи

и върху устните, 

с момент от краткост,

се изплъзва 

първото изтичване.

Оправям си леглото 

в част Andante, 

а в Moderato 

си завързвам шал.

Усмивката от огледалото

забързва темпото –

Allegro

и после в Largo

си разпределям и деня

по джобчетата му

из чантата.

Часовникът изписва

мигове от  закъснение,

секундите тактуват 

за последно Presto

и слагат край на

“Je te veux”…

“До утре!” - казвам с мислите…

на вълшебника Ерик Сати,

приготвям стъпките в обувките

и пускам утрото напред,

пред мене да върви... 

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf