Самотни кораби с товар от тревоги и болки неистови сили полагат да издигнат платна. По вълните на надеждата за вярна посока понякога бързат, друг път се носят едва-едва...
В тихия пристан котвата спира стремежа, закотвя по навик силата на любовта. Тежката котва се вдига, но остава копнежа, затова са издути до болка белите платна...
