Приказка

Безбройни дълги вечности
напрегната и сложна
разделящо студена
бе сухата ми кожа.
От светлото боли ме.
Простора непрозрачен
е празната далечност,
останала без име.
Духни свещта на кестена.
Стъмни ме и сгъсти ме,
отпивай ме измично
като вълна разместена
Кръсти ме
и вземи ме.
Понасяй ме към теб
в едно и неделимо
с вълшебното ти синьо...
Дъхът ми те изрича
и бавно те претърсва
по всички хоризонти.
Изпъваш нежна граница
- вкусът е органичен...
Ръцете ти са дъжд
и топъл, и различен...
Завий ме с пелена,
пътека целуфанена
разшумвай до нектар
със дългото си галене...
От вътре ме люби,
пришивай ми крила
със устните си алени...
Екстазно ме гърчи -
прегърнала пожар...
и гладко приюти.
О, приказка си сякаш-
въздишка моя ведра...
Така жестоко сладка!
Така безмерно щедра!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Какво ме вдъхнови?!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Andre Rieu - Je T`aime

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: benelina
раздел: Проза -> Еротична
публикувана на: 2008-05-12 г.
прочитания: 218
точки: 40 ( виж далите точки )
коментари: 9 ( виж коментарите )
препоръчано от: 23 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7277
   Автори: 1945
   Произведения: 42496
   Съобщения: 169233
   Лексикони: 1828
   Коментари: 59196
   SMS-и: 762
   Снимки: 4404