В ТЪМНИНАТА

Забравила за трепетите живи,

положила глава на колене,

очите си закрила със заблуди,

умираха ранени светове...

Поредното мечтание проплакваше,

наказано от нечестива самота,

разкъсано от бясно влачене,

извличаше от болката греха.

Забързана... наказала вината,

препускаше по пътя начертан,

изтръгвайки на птиците крилата

и този полет беше поруган.

И бурите превзели синевата,

разсекли тъжно, мраморно лице,

зовяли боговете в небесата...

проклинали те райски светове.

И стана тъмно... нещо се пречупи,

увяхна за секунди, залиня

и цветето замръзна от бездушие,

изгни... потъна във стаената земя.

Но времето единствено мълчеше

и наблюдаваше поредния двубой,

наказваше, "героите" с безразличие,

не чуваше... стаения им вой...

12.05.2008г.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf