Най- красивата лъжа

Не можа ли да намериш стол в сърцето ти

да седна, да отдъхна.

От толкова измислици изваян бе светът ти,

че и ти превърна се в лъжа.

Не можа да видиш как на колене в църковен храм

аз влизах и ходех с восъчни ръце.

Понеже вярвах, че смъртта наистина те иска.

А ти си бил с една от многото, опитали

чаршафите на твойтa спалня.

Не можа ли да си спомниш черните вади

по лицето, което докосваше с

най-неверните устни.

Бях влюбена в мираж,

целувах мъж, без той да съществува.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf