Цъфтежът на глината

Земята се съблича по утроба,
готова да зачене живи посеви -
след мъртвите си,
снежни украшения.

Заключен между газената лампа
и тесните решетки на прозореца
грънчарят слуша шепота на глината,
разцъфнал за отглеждане на стомна.

Завърта колелото с леки пръсти.
Танцува валс в безформеното тяло,
душата му докато не почувства.

Отваря жадно гърлото си стомната -
отвън е още мокра, но отвътре
пресъхнала се моли за напиване.

А рафтовете тайно се облизват,
на новата и` кожа да прехвърлят
праха - събран от вехнещите грънци.

Не се предлага стомната на паяжини,
устата и` за дълго да запушат.
Не се продава стомната наречена
на устните на чаканото слънце.

Угасва бавно пламъкът на лампата.
Затваря се прискърцвайки резето.
Земята е заченала със кладенец
и плитки на жътварка над водите му.

Отпиват дълго с устните си макови
жътварката и после като глина
омеква във ръцете на грънчаря.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf