Кукла

Казваш ми, че кукла съм била,
като нея малка, нежна, крехка.
Но надникваш ли в моята душа,
която правиш като памук мека?

Следи оставяш в на куклата очите,
разкриващи ти малкия си свят,
показващи ти красотата на мечтите,
обагрени с душевния ти цвят.

Ръка към лицето ти протягаш,
усмивка палава мигом засиява.
Куклата в обятията си спасяваш
и човешката душа с тебе заиграва...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: galeto
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-05-12
прочитания: 77
точки: 20 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7737
   Автори: 2104
   Произведения: 48836
   Съобщения: 213415
   Лексикони: 2296
   Коментари: 73610
   SMS-и: 806
   Снимки: 4946