Раздърпани подобно просяцисе скъсаха и дрехите по мен.Раните ми лъснаха оголенив ума безумно уморен.
А някога, когато се целувахапосоките на нашите съдби,ухаеха различно теменугитеи бяха други нашите очи.
Пак някога, когато се обичахаптиците във нашето небе,смисълът ни думите намираха...А омерзени днес са те.
Оскотяха сухите преразкази...Вече ги захвърлих във калта.Късно е. А ти подаваш ми ръката си...И търсиш грешки във праха...