На мушката сляпа на куп неразумия,
подгъва колени разстреляна вярност.
От крадени ябълки по новолуния,
ти се изчервява дори и косата...
Кохорти табута склониха оръжия,
пред грам-молекула от бесни хормони
и пак във зениците дявол е скътала,
онази, която с "Анатема!" гонят.
Промъква се ласкава, нейде под дрехите,
тъй топла и пухкава - просто невинност,
с едничката цел да захапе сърцето ти,
добре подредения - теб да разкисне...
На глезено пръстче навива ти мислите,
отчаян се хващаш - на глас си говориш,
насън стискаш в дланите нещо измислено,
от ендоморфини си горе и долу...
И с ред обеци да окичиш ушите си,
и сто пъти да се отричаш от нея,
до корена да ги обаскаш косите си,
щом още си с живите - ще те намери.
|
