Човекът с кимоното… Видях го отново… Носеше чанта със загадки. Качи се в двуколката и потегли в неизвестна посока. Кимоното му този път беше тъмно червено. Само за секунда време успях да забележа, че всъщност на места има черно, а на други видях дупки… проядени… предполагам от… хм… да сетих се… През тях се виждаше нещо жълто и остатък от предишното по-светло червено. Утре двуколката пак ще го чака на същото място. Тръгвам в определената посока, а утре отново ще се засечем някъде по пътя. Искам да разбера в какъв цвят ще бъде кимоното му тогава. Мина и този ден… Обратно към вкъщи… Там ме чакат моите накъсани сънища… още… още… и… откривам и още нещо… забелязвам… какво е… кимоно… какво правиш на закачалката? Същото? Разгледах го… не открих дупки, а, да, сетих се… закърпих ги… То ме гледа през цветовете на дъгата. Защо не съм го забелязала вчера или пък онзи ден… странно… откъде тогава знам, че ги закърпих… Утре ще погледна за да видя дали се е появила нова дупка… ще залича и нея, но първо ще разбера дали все още е на закачалката. Ако не е… тогава ще го потърся. А, да... сетих се… ако случайно не го открия на закачалката… двуколката… утре… За утре… реших… ще си нося конците за всеки случай. Ще ги пусна в джоба си и… както стане…нищо не се знае… може пък да потрябват…
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------