Защо воалите са толкова прозрачни

Прозрачна си
като воала, който носиш.
А този, който във косите си
заплиташе -
преди години...
Спомняш ли си?
Името на оня дето те обичаше...

В очите
някъде блестеше забравила
да се откъсне
от облаците капка страст...
Загуби ли се?
Някъде във лабиринта от имената...
на тези дето ти дариха непорочен глас.

Отпи от чашата
препълнена със твоята отрова.
Не бе ли същата, която счупи -
някога -
преди да прокълнеш душата си...
Отново!
Искаш вече себе си да продадеш
за капка вино и няколко години
заслепение...

Самотна си
както някога и както винаги.
Но вече не е моя работа,
сега
наясно съм,
защо съм те пргръщал -
да не отпиваш от отровата сама.
А твоите ласки са били
неточно дръзки... и
Разбирам (чак сега)!
Защо воалите са тъй прозрачни...?
От тях прозира нечия лъжа.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: esteban
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-05-13 г.
прочитания: 105
точки: 45 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 19 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7292
   Автори: 1948
   Произведения: 42748
   Съобщения: 179825
   Лексикони: 1842
   Коментари: 59650
   SMS-и: 763
   Снимки: 4484