Обречена

Вървя навън и онемяла търся теб
във хората, във въздуха дори
и моля се, като във стих на млад поет,
да зърна пак любимите очи!

Оглеждам се, но никъде те няма
и страх сковава моята душа...
и дребен жест или вина голяма
е болката от тази самота...

Обръщам се и тръгвам без да спирам
назад, към минала съдба...
за теб живях, без тебе аз умирам
и всичко друго тъне във мъгла...

А вятърът ме души и разкъсва,
опитва се на сила да ме спре...
без милост с вик душата ми откъсва
от мъртвото и без това сърце...

И само тяло празно ми остана...
и само поглед, сух като тъга....
за мене любовта е вече рана
и във тълпата скривам свойта самота....
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: fragola
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-05-13 г.
прочитания: 93
точки: 27 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 15 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7292
   Автори: 1948
   Произведения: 42724
   Съобщения: 178605
   Лексикони: 1842
   Коментари: 59586
   SMS-и: 763
   Снимки: 4483