Сбогом любов

Не ми припомняй, че лудо съм обичала,

и всеки ден на тебе бил е посветен.

Не ми припомняй, че по тебе съм въздишала,

и чакала да се завърнеш ден след ден.

Не каза сбогом, назад не се обърна,

с ръката не помаха ми дори,

прехапа устни, лицето си извърна,

тръгна си от мен... завинаги.

Сега, когато всичко свърши

и няма на кого любовта си да даря,

сякаш нещо в мене се прекърши,

сломена и студена, сама съм на света.

Студени са ръцете ми, студено е сърцето ми,

замръзнали кристалчета червена кръв,

безизразно студени са очите ми,

а моят поглед зареян някъде напред.

Догаря бавно пламъка на клада,

където разпната е моята душа.

Усещам, че живота си отива

а не мога да го спра.

Тъга изпълва ми душата,

самотни делници и по-самотни нощи,

мъгла и тишина, дяволската тишина,

която убива живинката в мен.

Миналото само спомени навява

за една отминала любов.

Искрицата в очите бавно си отива,

угасва и настава мрак...

погуби ме една любов!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf