ЗА ДЯДО И БОЗАТА...

Още помня бозата, която
дядо вземаше в чаши дълбоки
и разрошваше с обич главата
с наболите детски въпроси...

Сладостта на бозата усещам...
Тъга във душата нагарча...
Дядо тръгна за някаква среща...
Помня само, че с плач го изпращах...

Питиета различни опитвах...
но косата ми сресана беше...
Без дядо се мъчих да свикна,
ала в мене дълбоко болеше...

Сам боза да опитам, не смеех...
Столът, знам, че измръзва без дядо...
В този спомен той още живее.
Често ходя... но просто присядам...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: valiordanov
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-05-13
прочитания: 53
точки: 8 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7717
   Автори: 2099
   Произведения: 48507
   Съобщения: 208508
   Лексикони: 2275
   Коментари: 72986
   SMS-и: 806
   Снимки: 4928