Понякога слагам маската
от шкафа в коридора.
А после...
Отвързвам косите,
да милват очите в кафяво.
Пускам ноктите, да танцуват
по загорелия гръб.
Езика си крия в необятните
Кътчета.
Устните ти се гърчат безсилно
Ръцете търсят опора.
Краката леко потрепват.
Хиляди мънички клетки
се втурват напред.
С почит приемам всяка една.
После ще чакам, да постигнат целта си.