|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Различна
Натроших се...
премазах всичко сигурно в мен,
търсеща вина у други,
изгорях на пламъците в плен.
Разтърсена, емоционална, в мене ври -
не усетих, че това ще ме убие,
късно сложих надписите "спри!",
нищо спомена не може да изтрие...
Окачих в небето хиляди звезди,
изрязах даже и луната
от картона с несбъднати мечти
и багрите на светлината -
онази светлина, която ми нашепва
приказки за други светове...
и почувствах нещо в душата ми да трепва,
повярвах всичко в миг като дете...
отдадох се....
но Тя ме спря - една врата
безскрупулна, жестока и себична,
погледнах и видях Реалността
да ме оставя за пореден път различна...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: bluedesi
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-05-13 г.
прочитания: 48
точки: 14 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7274
Автори: 1944
Произведения: 42450
Съобщения: 166348
Лексикони: 1825
Коментари: 59089
SMS-и: 762
Снимки: 4405
|
|
|
|
|
|
|
|
|
