На Нея

Бях вече сляпа, а онемях от красотата ти
и само въздухът пред мене те рисуваше,
по-чиста даже от планински вятър,
по-звучна и от песента на славея.
Бях твоя рожба, а не те познавах,
край теб минавах, странно безразлична,
сега се връщам, вкъщи все по-млада,
защото в мислите си още те обичам.
Бях твоят воин, после преродих се,
градих живот, а влязох във затвора,
със риск да ме намразиш, бях и деспотична,
сега съм никоя, но спомените ми са твои.
Объркани, уплашени, ни приютяваш,
но ний оставаме далеч от тебе,
не се отказвай и не се обезверявай,
децата винаги се връщат, дай им време.

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Какво ме вдъхнови?!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Първият ми опит да напиша нещо за България...в миг на родолюбие.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Izida
раздел: Лирика -> Гражданска
публикувана на: 2008-05-13 г.
прочитания: 90
точки: 34 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 19 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7274
   Автори: 1944
   Произведения: 42450
   Съобщения: 166348
   Лексикони: 1825
   Коментари: 59089
   SMS-и: 762
   Снимки: 4405