Убити мигове

Угасна Слънцето.
След него вярата.
Звезди валят като
градушка, пръснати.
Безумни гласове
във хор припяват ми.
Подритвам в себе си
недосъбрани късове.

Убих си всичките
родени мигове,
едва надали вик
между любовите.
Погребах ги грижливо
в свойте стихове.
(За предпочитане са
пред затворите),

където винаги ще
са неизживяни,
нахално вкопчили се
във решетките,
забравени от мен -
криворазбрани...
И някога ще помнят
само клетките.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Елишка
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-05-13 г.
прочитания: 99
точки: 27 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 9 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7285
   Автори: 1946
   Произведения: 42570
   Съобщения: 172125
   Лексикони: 1836
   Коментари: 59321
   SMS-и: 762
   Снимки: 4433