Ненаситно те обичам

Наситена във черно е нощта,
но тихичко и неусетно
утрото ще се роди
и ще ни поръси
с животворна
светлина.
И дочакали,
тогава ще намерим
с теб
посока,
а не болезнена
и съскаща
вина.

Наситени със тайнство
са звездите
и взряни във далечното
наситени с очакване
очите.
Но те, звездите
са високо,
а ние по земята стъпваме
и от грешките
се учат
и пречистват се
душите.

Наситен е деня
от шум и имена.
Но идва нощ,
спокойна и добра
и настойчиво
задава ни въпроси
с безкрайната си
тишина.
А те, сърцата
не знаят да мълчат,
посоката,
когато е
една.

Наситено е с всичко в любовта.
Искам я и я отричам.
Като живота, истинска и разнолика...

Ненаситно те обичам...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf