Мълчиш си ти, а аз мечтая
да чуя твоя глас свещен.
Далеч да ме откара във безкрая
и от тебе да съм аз спасен.

Но звук дори не чувам вече,
не искаш да говориш с мен.
Какво ти сторих, че отрече
това, което имаш с мен?

Отново търся твойте устни,
замлъкнали за мен сега.
Сълзи в очите ми напират мътни.
Да бе отнела те смъртта!