ПЪЛНОЛУНИЕ

Луната напълняла от въртене
се спряла върху дядовите керемиди...
Звездите все разпитвала за мене
и искала за малко да ме види.

Но аз нали не съм от небосклона
и няма те, отде да ме познават...
Луната се запътила към клона
на който ято птици преживяват

и тях попитала, но те мълчали
унесени от сънища красиви
и с лунен лъч успяла да погали
мечтите им - да бъдат по-щастливи.

И мълчалива, кръгла като пита
търкаляла се кръглата кръглица.
Мрака тя за мен дори разпитвала
и търсила ме в речните зеници....

А аз тогава просто бях във нея
и тихо се разхождах с любовта и.
Изпълних я със своето живеене
и бях докоснал всъщност мъдростта и

онази белолунна кръглентичност
която се търкаляше за мене....
Две думи да ми каже, че обича
до нея да съм, щом и е студено...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: valiordanov
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-05-14 г.
прочитания: 48
точки: 15 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7277
   Автори: 1945
   Произведения: 42496
   Съобщения: 169233
   Лексикони: 1828
   Коментари: 59196
   SMS-и: 762
   Снимки: 4404