Понякога и аз говоря с хората

Обичам да се крия в монолози.
Така ми е спокойно. И се слушам.
Понякога светът е много грозен
и в себе си на сигурно се сгушвам.

Нерядко ми се случва да заплача.
Очите ми приличат на удавници.
И чакат да пресъхнат. Още чакат.
Но много от сълзите им са навици.

Забравям даже как звучи гласа ми
и често го тренирам. Да си спомня.
Във нощите ми срещам таласъми.
Дори не се опитвам да ги гоня.

Понякога и аз говоря с хората.
По принцип съм такава - мълчалива.
Узряват плодовете на умората...
И то, защото много ги поливах.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Елишка
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-05-14
прочитания: 117
точки: 36 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 18 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7361
   Автори: 1980
   Произведения: 43685
   Съобщения: 185592
   Лексикони: 1894
   Коментари: 61825
   SMS-и: 776
   Снимки: 4581