|
*Историята на Едно Разбито Сърце*
Историята на едно разбито сърце...
Как започна всичко ли? Беше може би преди години.
Те се срещнаха случайно в летния ден. Запознаха се,
с което се постави началото на една история... История,
която остави и радостни мигове, и белези.
Тя бе млада и красива, търсеща любов. Животът й изглеждаше
прекрасно приключение, в което тя тепърва се впускаше. Тя бе момиче,
което не познаваше болката... Тя бе усмихната и грееше като слънце.
Той бе обикновено момче, което не знаеше нищо за живота, което
не познаваше любовта...
Срещнаха се и всичко започна. Първо бяха просто познати,нищо повече.
По-късно това прерастна в приятелство, макар и да не искаха да си го
признаят! Харесваше й, когато си приказва с него... на него още повече,
но мисълта, че между тях не можеше да има нищо повече направи тяхната
история уникална! Защото нещото го имаше...
Денят бе хладен, но различен, когато тя реши да се освободи от
напрежението и го покани на една обикновена среща... Не среща,
разходка! Как протече тя? Вълшебно, защото искрата се запали и те
го знаеха. Запали се... Любовта бе дошла, за да ги събере!
Влюбени, хванати за ръце.. ахх, колко бяха щастливи! А прегръдките и
целувките!? Те сътворяваха мечтите си заедно! Докато нещо просто
се случи и магията се изпари...
Беше студен зимен ден,когато момичето усещаше, че нещо лошо предстои.
Сърцето й биеше ускорено, а мисълта за предчувствието й не я оставяше
на мира. Случи ли се? Да... и беше ужасно. Той, онова мило момче, с което
тя бе споделила мечтите си, той я остави и си замина. Сърцето и спря да
бие за миг. Може би нещо умря в този момент, но това не беше нейната любов.
Може би бяха мечтите. Тя не знаеше какво се случва, а отчаяно искаше да
разбере, но не! Отговор нямаше. Дните й бяха като кошмар, а нощите безсънни!
Как можеше такава любов просто да си отиде? Как можеше точно той да я
предаде?
Минаха дълги седмици и той я потърси. На лицето й изгря най-светлата усмивка,
а надеждата бе по-силна от всякога! Но той не се върна, за да я обича,както
я обичаше преди. Той се върна,з а да рови в раната. А нея я болеше,и болеше!
А той си отиваше и пак се връщаше, искайки само едно! Нея да я боли.
Сърцето и бе разбито на хиляди парчета,които едва ли някога биха могли
да се съберат отново.Лицето и бе пребледняло, а очите сиви и пресъхнали.
Ръцете й едва докосваха.Мечтите й бяха разбити...Животът и бе загубил своя
смисъл. Любовта я бе предала. А какво по-тъжно от това...
И тя бе съсипана. Никой не можеше да й помогне и да я накара да се усмихне.
Всичко й изглеждаше сиво и мрачно. А болката не спираше.
А какво стана с него? Той се връщаше и връщаше, нараняваше и отново си отиваше.
Защо тя му позволяваше ли? Защото няма по-трудно от това да се откажеш от нещо,
което обичаш с цялото си сърце! Защото обичаш ли,прощаваш! И тя прощаваше,
и прощаваше.
И след толкова време той отново се върна! Върна се, за да я нарани,
за да бъде сигурен, че сърцето й още е на парчета. Направи го и тя му позволи
с цената на един мил поглед, една усмивка, една прегръдка, една целувка,
едно за пореден път фалшиво "Обичам те"!
Сега тя търси силата да не прощава вече! Да не бъде другата, с която
той се подиграва пак и пак, и пак! Сега тя търси подкрепа от вас, за да
успее да продължи напред...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: mechtaq_za_teb
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-05-14
прочитания: 121
точки: 7 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7361
Автори: 1980
Произведения: 43685
Съобщения: 185561
Лексикони: 1894
Коментари: 61820
SMS-и: 776
Снимки: 4581
|
|
|
