Истински ранима

Събудих се в посрещане на утрото

и твоите очи сънливи в моите си взряха.

Погледнах те и пак сърцето лудото

заби силно... та две очи за него горяха!

Пак сме заедно за един кратък ден -

да можех този миг да снимам -

да го запечатам или просто да го спрем -

че без тебе, мило, ставам Истински Ранима!!

Сложих ръка на сърцето ти -

горкото...сякаш ще изкочи всеки миг!

Целунах сънено нослето ти

и отвитите ти крачета завих.

Закъснявахме... трябваше да заминавам...

а и двамата не искахме да ставаме.

Имах само няколко часа, в които да ти се наслаждавам..

а после ще ни разделят близо 200 километра разстояние.

Закъснявахме - но ти поиска още да остана...

а кафевите очи така тъжно в мене се взират.

Още малко... само още малко ще сме двама.

Да! Ще остана... и ще се молим времето за нас да спират.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf