пришива вятър
шепот по косите ми
(като шалче от коприна)
подарено със наричане
за вричане във синьото
небе
в което като сълзи от облак
се изливаме
за да се влеем
в цветовете на дъга
а чисти звуци от лъчи
родени в думите – обичам те
се отразяват по росата
в стъпките на утро
от рисувана по тишината
в топлите ни длани
все още несънувана мечта
където ще се случим