|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Островът, който реката дели на ръкави
Островът, който реката дели на ръкави...
на пост край града е - крепящ се все още
от Ботева слава, утихнала през вековете
в кораб стар, венчан за тихо пристанище.
На острова, дето замръкват чакали...
отеква шепотът на една каюта нощем:
"Мила ми, Венето, после Отечеството
съм обичал най-много тебе..."
Отечество - Любов, Идеали - Смърт...
безнадеждни атоми - град, вода и канали,
енергийни полета в пътища без "после"
и небе от жици, пренасящи разстояние...
Разстояние босо, обуто в стари сандали
прекосяващо града с краката на един луд,
носещ своето его в несвързани реплики
от звук на стар рефрен за свят без бъдеще.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: maiasand
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-05-16 г.
прочитания: 55
точки: 15 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7274
Автори: 1944
Произведения: 42450
Съобщения: 166348
Лексикони: 1825
Коментари: 59089
SMS-и: 762
Снимки: 4405
|
|
|
|
|
|
|
|
|
