ДО ОТГОВОРА СТИГНАХ САМ

Китарата е шестострунна зная,
но само пет са пръстите ми на ръката.
Танцувам ли със тях, тя ме дълбае
и рови като свредел във душата.

Различни настроения и звуци
умелите танцьори предизвикват...
Китарата се чувства, не се учи...
Усетена - тя ехото надвиква...

Защо е шестострунна все се питах.
Въпроса ми, измъчи битието.
До отговор, все пак успях да стигна:
най-тънката е струна на сърцето.

Сега когато отговора зная,
обичам да я слушам как ми пее.
Звъна и, ме повежда към безкрая
и с ритъм ме зарежда, да живея...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: valiordanov
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-05-15
прочитания: 49
точки: 14 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7360
   Автори: 1980
   Произведения: 43677
   Съобщения: 184929
   Лексикони: 1894
   Коментари: 61806
   SMS-и: 776
   Снимки: 4572