КАК НАПРАВИХ И... ЧОРБА
Скоро правих мусака.
Всички питаха за нея.
Ще направя и чорба.
(Мисля си, че ще успея.)
Ванко Звездев ме похвали
как съм правил мусаката...
В студиото не ме кани,
ха дано е след чорбата.
Ще я кръстя "Фантазе".
Име няма да ядеме.
Всъщност е чорба-шкембе,
българска, от наше време.
Слагам щипчица любов,
докато заври в сърцето
и бульонът е готов...
Продължавам със мезето.
От историята взимам
(без да чистя и да мия).
Кулминацията стигам,
дето можех и да скрия.
Във бульона от любов
слагам я. Разбърквам смело.
Без подправки съм готов
(ето, че и тях ще взема).
Чаша българщина слагам,
три лъжици свобода,
а от спомени, които бягат,
пускам няколко кила...
И когато се размеси
и подгрята от мечти,
време е да се поръси
със народните сълзи...
Боже, пак звънят на входа,
пак ги мами аромата.
Липсвало му на народа
на чорбата - свободата.
Звездев нека ме прости,
ще раздавам свойта гозба
безвъзмездно, без пари
и със нея ще докосвам
най-дълбоко във сърцето
всеки, искащ да яде...
Вкусотия по лицето
може да се разбере.
Е, опитайте и нека
моята чорба-мечта
да проникне общо взето
вътре, чак до същността...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: valiordanov
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-05-15 г.
прочитания: 59
точки: 17 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )
|
