Когато реката обича, пише своите островни стихове

Река съм, голяма и мека вода,

докосвам нозете ти, моя любов 

и галя ръцете, слуха.

Очите ми бягат по тебе

и дишат зеленото утро на бяла мъгла.

Рисувам в съня ти дъга

и спускам по нея въжета от пясък

косите си, моя любов, водопадени

притискам към теб и разпръсквам се,

ставам мъгла, стоя като утро

над твойто дихание земно.

Сложи да поседнем, любов,

покривка от мъх, украсена със камъни.

Загреби ме, любов, с ръката на залива

и отпий ми душата, вземи я, любов,

да остана при теб, да попия във острова,

да извирам от тебе, любов 

и да никнат цветята, децата ни, моя любов,

слънчогледови…

Прикрий ме със сянка,

а после ми дай цветовете на залеза

запали ме със слънцето, 

дето денем те гали с ръката си бащина.

Утеши ме с целувка, любов,

мекота от трева и ухание.

Ще ти шепна, любов,

ще приспивам деня под дърветата,

ще оглеждам звездите за теб

и ще пръсна луната във бърза пътека,

с мен да тръгнеш, любов,

към света на безкрая, морето,

да оставим, любов, своя бяла поезия…

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf