Вярвам на прегръдката

Разбирам те. Но още толкова е трудно.
Разбрах, че повече обичаш самотата.
Разбрах, че тя по своему е също лудост,
подобно любовта. И болест за душата.

Добре разбирам, че... вината е виновна.
Не те товаря с нова. Твойта е достатъчна.
Да бъдеш сам до край е нейното условие.
Превърнат в роб. Безчувствен си. Не ти се плаче.

Разбирам всичко. Затова е трудно толкова.
Отпращаш ме. Но любовта е още същатата.
А в мен дълбоко, като куче вие болката.
Защото вместо "сбогом", дълго ме прегръщаш.

Понякога, съдбата вместо нас избира.
Насилва ни с вини, а ние се предаваме.
Разбирам с разума. Сърцето не разбира
... как последната прегръдка да забрави?!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: diana en4eva
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-05-15 г.
прочитания: 111
точки: 44 ( виж далите точки )
коментари: 7 ( виж коментарите )
препоръчано от: 28 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7292
   Автори: 1948
   Произведения: 42748
   Съобщения: 179825
   Лексикони: 1842
   Коментари: 59650
   SMS-и: 763
   Снимки: 4484