Едно небе
със длани две,
бинтовани от облаци и птици.
И аз съм там -
под него, сам,
облизван от дъждовните езици.
Унил пейзаж,
разбит паваж -
навярно мен Шагал ме е рисувал.
Вървя. Вали.
А две очи
от всяка локва казват, че не струвам.
Небе - в сълзи.
Не плака ти
и люлки са за вятър всички жици.
Аз вече знам,
какво е "сам" -
по-тъжен съм дори от мокра птица.
 |
| Начало | Творби | Автори | Клубове | е-издания | е-книжарница | Истории | Лексикони | SMS-и | Форум | Чат | Други |
|
|
|
||||||||||||||||||||||||||||
| За контакти | За СтиховеБГ | Права и задължения | FAQ | Дарения | Блог |
|
Bulgar-BG.com |
Clix.bg - виж какво се случва |
Far.bg - Новини и Блогове |
Авто Обяви |
Pic4e.net |
Chukni.com |
Любовни писма Онлайн библиотека | Предавател.ком |
|