МОРЕТАТА СА ТЪМНИ... КАТО ХОРА

Моретата
понякога умират
под дланите
на малки господари.
Но никога,
за миг
не коленичат,
а пращат своите гробари.

Вълните
са последните присъди.
Гърдите им
приличат
на вихрушка.
Ръцете им
са тежки въдици
за стреляне
по черни устни.

Вълните
са вдовици на живота.
Но никога
не носят черно.
Красиви са
под всичката си болка
и имат
мъжка нежност.

Моретата
са тъмни като хора.
Но никога
не си измислят бяло.
(от суетата си
сме страшно ниски)
и някак
не приличаме на хора.

...

Но нямаме
морета в себе си.
Ще ги удавим
в своите пустини.
А тъмни са
защото те са писъка
от там
където сме преминали.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf