Като кукичка...

Тази нощ звучат
сълзите ми
като пръсти на угасваща дъга
и душата ми
непълна
търси упование в снега
на откъснатите
от света пространства...

Тази нощ
съм като спукан
детски балон
и не искам
да си спомням вече
как се блъскат
прозорците на вятъра
и се сгушвам
отчаяно в себе си
като кукичка
неизплела скръбта
на умираща риба
през въздуха на доверието
което отмина
като светкавица
като постна година
през мен
сякаш
никога не съм имал
повече от достатъчно
лястовичи гнезда
по ръбовете на къщата
в която не успях да се родя...

Тази нощ
звучат
като откъснати от мен гърдите на луната
и да ни свети
пак отказва
и сърпът галещо провежда
благозвучното откъсване
откъм сърцето
на празнотата
и смутено
бръсне новите треви
на осъзнатите надежди
които
като
просто
недоказаните
гълъби на съществуването ми
опитвах се да храня...

със съчувствие...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: robertsmith
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-05-15 г.
прочитания: 82
точки: 22 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7277
   Автори: 1945
   Произведения: 42496
   Съобщения: 169233
   Лексикони: 1828
   Коментари: 59196
   SMS-и: 762
   Снимки: 4404