Зек и Фея ІІІ

Фея:

Ей ти… приятелко Зек.

Сега на вън вали,

Когато Господ плаче.

Аз успявам да скрия тъжни мисли,

Така дълбоко в душевна тъмнина.

Да ги засенча с усмивка нежна,

Тя ме краси, като бална дрешка,

Чар предава, комплименти привлича и възхита от чужда страна,

А съблека ли я вечер усмивката, оставам самичка в тъмнина…

Зек:

Забрави това, и гледай напред,

Без да се обръщаш назад,

Това което те чака е пред теб,

И може да го видиш още утре, преди обяд…

Фея:

От щастие ще пишеш ти,

За своите сбъднати мечти,

Красиви дни,

Хора радостни…

Зек:

Да… Това са моите мечти…

Редчета пратени от мен към feqata_na_Felipe_masa и от нея към мен - Зек.

Диалог

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf