Зек и Фея ІІІ
Фея: Ей ти… приятелко Зек. Сега на вън вали, Когато Господ плаче. Аз успявам да скрия тъжни мисли, Така дълбоко в душевна тъмнина. Да ги засенча с усмивка нежна, Тя ме краси, като бална дрешка, Чар предава, комплименти привлича и възхита от чужда страна, А съблека ли я вечер усмивката, оставам самичка в тъмнина… Зек: Забрави това, и гледай напред, Без да се обръщаш назад, Това което те чака е пред теб, И може да го видиш още утре, преди обяд… Фея: От щастие ще пишеш ти, За своите сбъднати мечти, Красиви дни, Хора радостни… Зек: Да… Това са моите мечти…
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Какво ме вдъхнови?! -------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Редчета пратени от мен към feqata_na_Felipe_masa и от нея към мен - Зек. Диалог
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: godl_ke
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-05-15 г.
прочитания: 87
точки: 25 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )
|