Нежен вопъл чух.
Някой идва.
Ето стъпките познати.
Звън, задъхване, туптене.
Клоните в зелено се обличат,
птица свива своя дом,
всичко почва отначало
и сякаш никога не е било.
Дъга сияйно озарявя пъстрото небе.
Мократа земя заспива, бяга залезът червен.
Безброй слънца усмихват се в нощта
и аз съм пак щастлива!