Очакване

Безкрайното очакване в следобеда преваля
и птиците отвън да пеят се умарят,
и нижат се секундите по-бавно от години,
търпение ли - нямам, откак съм се родила.
Тежат ми, сякаш каменни, тез мигове оставащи,
аз искам да изляза от този град премазващ ме,
да вдишам глътка въздух със капка свобода
и да те пришпоря по свежата трева...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: pinkmousy
раздел: Лирика -> Гражданска
публикувана на: 2008-05-15 г.
прочитания: 65
точки: 13 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7292
   Автори: 1948
   Произведения: 42748
   Съобщения: 179825
   Лексикони: 1842
   Коментари: 59650
   SMS-и: 763
   Снимки: 4484