Много ще ми липсват твоите очи, твоите лоши навици и хубави черти. Ще ми липсва присъствието ти в моя ден, защото ти сътвори човека в мен.
Не мога да повярвам, че теб те няма, не мога да свикна с тази промяна. Ти пое вечния си път към небето, а мъката обладава все повече сърцето.
Много бързо стана всичко и не мога да проумея... как... как без теб сега да живея. Трудно е да кажеш СБОГОМ, но аз няма да кажа това, ще кажа: "Чакай ме!" На всеки си му идва реда...
И зная пак ще те видя някой ден. Поклон пред светлата ти памет!!!
В памет на баба ми Стефка Михайлова Шамалиева 1929-2008