Сама в тихото...

Спи вятърът
в мекото на гората,
отпуснал немощни ръце.
Провиснали къдели
закриват звездите
и ронят
мастилени сълзи...
Щурци онемели.
Сребриста паяжина
през облак се стича
като студена беззъба,
безмълвна усмивка
на мрака...

А аз съм там -
сама в тихото...
и те чакам...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Laska
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-05-16 г.
прочитания: 91
точки: 36 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7277
   Автори: 1945
   Произведения: 42496
   Съобщения: 169221
   Лексикони: 1828
   Коментари: 59196
   SMS-и: 762
   Снимки: 4404