От сенчестата страна на Луната

Неонови лампи...
Носталгична тишина...
Ухание на пролет -
чак до сълзи е силно.
Прибирам се бавно...
Улиците на града
танцуват в локвите -
сластно... И стилно.
Отдавна не бях виждала
небе
с цвета на мечта невинна.
Толкова синьо - душата на
дете,
в прегръдка на ангел.
Музика на орган -
нежно.
Страстно. Дивно.
Луната е още сянка -
тънка ивичка светлина.
Първа четвърт...
Обичам
я - елегантна и фина.
Моя слабост.
Всеки сезон има чар,
но такова небе
само в пролетна нощ
свети.
Само тогава
всяка секунда
носи радост.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Gentiana
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2008-05-16
прочитания: 100
точки: 29 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 9 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7737
   Автори: 2104
   Произведения: 48836
   Съобщения: 213415
   Лексикони: 2296
   Коментари: 73610
   SMS-и: 806
   Снимки: 4946