След отлива на старите рибарски лодки

Нощес играл е отлива, 

разресвал с гребените на вълни

браздите в пясъка,

като остатъци от сън.

По водораслите в кафяво

са ваяли пръсти на русалки,

оставили са морска есен

в палитрените миди

и диадема от звезди

в искрящото червено на корали. 

Отблясъци-огледала

са стигнали брега на стари лодки

Сега оглеждат тъжно

олющената си боя, 

като захвърлената кожа на змия,

избягала от себе си.

Истинали сълзи на нощ

очакват вече прилива,

за другата си среща със живот

в моретата на спомени.

Мирише на отминало,

на мокър пясък, на синьо,

на цвят от гърбове на лодки.

Вълните гонят с ярост 

изгубеното свое ехо,

а вятърът загребва волност

и пие своето очакване да среещне пръв

разлистването на зората.

От хълма с бели къщи

изпуска вик старата сирена, 

с надеждата да заглуши поне за малко

тъгата на рибарската си лодка,

сменила пясъка и сребърната тишина, 

за блясък в глъчката на шарена тълпа.

От рамката на навика излязъл,

по кея крачеше като по палуба, 

в мисълта за минало,

силует на стар рибар.

Прехвърляше си пръстите

и сякаш търсеше сред тях от възлите

на дрипавите си рибарски мрежи,

днес само мамещи очите

в жаждата на фотообективи…

Денят показа слънцето.

Един художник вече вземаше

с четката си керемидено...

да остарява в лодката

от бъдещето на картината…

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf