Полюшва земните недра, дъждовно, Съдба човешка в днешния ни ден. Повдига сънено главата тази утрин, Превива цъфнали дърветата дори.
Посрещам пролетната утрин сънен, В очакване на златни слънчеви лъчи. Отваряйки очите си те виждам тайно, Говорейки сърцето нещо ти шепти.
Не знам какво очакваш да ти кажа, Дали пък среща търсиш в моите очи. Дали дъждовния ни ден това ще каже, Живота сам навярно ще го подреди. 15.04.2008г.