|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
СЛУЧКА ВЪВ ВСЕЛЕНАТА
Там нейде във безкрайната Вселена,
появи се съвсем рядък човешки род,
на прекрасната Земя синьо-зелена,
но беше със сбъркан генетичен код.
Не се научи да си избира мечти,
вършеше злодеяния безподобни.
Човекът гледаше как да навреди,
воюваше най-често със себеподобни.
Идваха велики учители и пророци,
сочещи пътя, но затова ги разпъваха.
Изминаха векове - ненаучени уроци,
но промени така и не настъпваха.
Имаше музиканти, лирични поети,
имаше обич и градини със цветя,
но други правеха ядрени ракети
и с тях се заплашваха по света.
Имаше чудесни езера и морета,
снежни планини и зелени поля,
но също горящи петролни полета
и безвъзвратно унищожена земя.
Ядоса се Бог,създал тази планета
и реши да смени генетичния код.
Изпрати пламтяща огнена комета
със живите клетки на новия род.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Pobeditel
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-05-16
прочитания: 77
точки: 31 ( виж далите точки )
коментари: 7 ( виж коментарите )
препоръчано от: 17 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7549
Автори: 2040
Произведения: 45892
Съобщения: 200873
Лексикони: 2047
Коментари: 68500
SMS-и: 800
Снимки: 4701
|
|
|
|
|
|
|
|
|
