Цигулки за изстинали

На хората, които съм изгубил

Подпрени на цигулките в душата ми
фалшиво свирят полските щурци -
защото ползват лъкове от мъртви.

Привличам се от снимки на изстинали.
Познавам им лицата. Те са дупки
след червея, сърцето ми напуснал.
(Това е онзи червей на съмнение,
че сигурно и аз ще ви забравя,
изстинали, които съм прегръщал ).

Но нека да вали! Да се продънят
до ада на безкрилата ми болка
строежите, изгризали полето.
След време всеки ад ще е излишен,
издигнат до панелна маскировка.

И нека да вали дъждът наопаки -
от призраци
към плът на съществуващи.
Чадърите за бъдеще са счупени.
Живеят само мокрите от спомени.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf