Разходка из Етъра

И тръгнахме... То иска да разкаже,
а аз пък любопитна съм да знам
за вчерашното, станалото, даже...
И ако може... Да отида... Там...

Минаваме край мъничка река,
която влива в стара воденица
от благодатната си хемуска вода,
затракват камъни, брашно потича...

А ето шарените черги,
изпрани веят свойте багри.
Прищя ми се така да се протегна,
че всичките в ръката си да грабна.

Но миналото ме подръпва нежно
и ми показва старите симиди -
ухаещи и белоснежни,
подканва ме при тях да ида.

И после - майсторите стари
в дюкяните си сякаш оживяха.
Тук свирка свири, там желязо пари,
а някой грънци меси под стрехата.

Загледах се през каменните перила
и сякаш исках с поглед всичко да обхвана.
Край мене миналото пак се разпиля,
до следваща разходка. Без покана...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf