|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Цветето Ангар
Зад сЕло Витиня, под моста висок,
тече сред скалите планински поток.
На китна полянка билкарка седеше,
букет от събраните билки редеше.
А точно пред нея – разцъфнало цвете,
събрало на всички цветя цветовете!
- Билкарко, атласа на билките сам
познавам, но цвете такова не знам!?
- Туй цвете е ново. Това е Ангар –
от обич нещастна най-силния цяр!
От обич безумна по свойта Калина,
от моста той скочил и тук е загинал.
Но Господ над тоя Ангар се смилил,
и в цвете вълшебно го е преродил!
Цъфти това цвете – от мене го знай,
в един ден единствен, в средата на май!
Със изгрева заран Ангар разцъфтява,
красив и щастлив, и цял ден се надява
Калина, която цветята обича,
косите си с него с ръка да закичи!
Калина не идва при него обаче!
Тогава, по залез, Ангар ще заплаче
и всяка сълзичка – безценен елмаз,
събирам и кипвам в отварите аз..!
Билкарката дълго до цветето чака.
Когато по залез то горко заплака,
тя в сребърна чаша сълзите събра.
А цветето клюмна и скоро умря.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Ангар
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-05-17
прочитания: 127
точки: 26 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7598
Автори: 2055
Произведения: 46735
Съобщения: 197277
Лексикони: 2130
Коментари: 70338
SMS-и: 803
Снимки: 4759
|
|
|
|
|
|
|
|
|
