Осъдена била съм да обичам,

със залеза умирам всеки ден.

А лошото не мога да отричам,

(и то понякога живее в мен).

Раждам се в очите на орлите,

полетът обичам до припадане.

Соленото изпивам от сълзите,

довели ми живота до пропадане.

Пируването вече е излишно,

пияна съм и все на зазоряване.

Във светлото се крие мойта вяра

и във вчерашното свечеряване.

Живея със надеждата за утре,

дори и днес денят ми да е тъжен.

С усмивка се събуждам всяка сутрин,

защото в мен живее твоят огън.