Предизвиках съдбата

Предизвиках съдбата

Вече две години бях с мъжа ми, не вземахме никакви мерки против забременяване и всеки месец очаквахме момента, в който ще му кажа,че съм бременна, да но вече започваше да ми омръзва да чакам. Така се получи, че отидох да работя в една детска градина по заместване, децата бяха на 3 години и обичаха да се гушкат в мен и да ми казват колко съм добра и колко съм хубава, бях страшно щастлива в тези моменти и с нетърпение очаквах да ги видя на следващия ден. Вече работех там около два месеца, за мен не беше работа това беше неописуемо удоволствие да гледаш красиви детски очи как те гледат с непресторена обич, желанието да имам мое собствено в мен се засилваше, а когато ми дойдеше цакъла изпадах в истеричен плач и питах господ какво съм направила, не заслужавам ли да имам собствено дете.

На Игнажден се прибирах от работа, свечеряваше се, минах покрай една детска градина, там имаше едно малко рижаво сладко котенце. Взех го и си казах като не мога да си имам дете, от днес натам ти си ми детенце.

Не зная дали желанието ми е било много силно или гаспод е чул молитвите ми, но следващия месец вече чудото се беше случило, отидохме на лекар и той ме попита желана ли е бременността, аз естествено отговорих положително, аз и мъжът ми бяхме много щастливи.

Освен това сестра ми и всички женски животни в къщи бяха бременни.

И така както му е редът, след 9 месеца на очакване се роди моята първа дъщеря, беше много по-красива от децата които си представях в мечтите си.

След още две години ме споходи щастието втори път и сега вече не чувствам онази празнота, която усещах преди.

Не е лесно да бъдеш майка, минава се дълго време, до като чуеш първото „Мамо“, но си заслужава всичките болки.

Но мили жени, вярвайте, че чудото ще се случи и с вас, вземете си животинка гледайте я като свое дете, радвайте се на чуждите деца, но умолявам ви, не правете грешка да вземете да гледате чуждо дете (става въпрос да осиновите) един ден ще съжалявате горчиво, не знаете какви са били родителите му, дали пияници, наркомани, крадци, изнасилвачи не взимайте чуждите грешки на свойте рамене.

Хората, които са направили това не са щастливи, съсипани са, осъзнават, че господ им е дал право на свободен живот, а те са се отказали от това.

Недейте.

Имам комшийка, която е взела такова дете, вярно в детството е лесно, но после когато почне да се проявявят първичните заложби.

Тя е взела момченце, момченцето сега е вече голям мъж на 35 години, а тя е на 75, останала сама, мъжът й казват починал от ядове със „синът им“.

Докато учел, всичко било добре, но запачнал да се събира с лоши компании, започнал да играе хазарт и покер. Залагал, продавал всичко, което може да се изнесе, но един ден продал и къщата, в която живеели и така хората, които я купили се съжалили над бедната унизена майка и й пристроили нещо подобно на гараж. Сега и двамата живеят там, той рядко се хваща на работа, но каквото и да изкара, го пръска по хазарт, страшна болест, по някой път обира и нейната пенсия и така, много пъти съм й помагала на тази жена, достойна да се нарече с името МАЙКА.

Стоически изживяваше всяко едно похарчване на пенсията й, казваше край това е последно и така до следващия път.

Но всеки сам избира как да изживее живота си ,това е нейния избор.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf