"Няма значение..." -изтръгваш душата! "Няма значение..." -разбиваш мечтата! И пак "без значение" ти тръгваш до мен. И казваш обичам, целуваш лицето и все "без значение..."; потръпва сърцето! Наивни мечти заливаш с презрение. И рушиш,и разбиваш, печално вълнение... И празно,и пусто е вече във мен. Ни спомен,ни чувство за светлия ден. И с твоята "обич", пропита с презрение, сама се превърнах в жена "без значение"...